Счетоводно отчитане на криптовалути: Данъчни и счетоводни правила за фирми

Въведение: Навлизането на крипто активите в корпоративния свят

Дигиталните активи и блокчейн технологиите отдавна се развиха отвъд рамките на спекулативното индивидуално инвестиране. Днес множество български и чуждестранни компании включват криптовалути като Биткойн (BTC), Етериум (ETH) и стейбълкойни (USDT, USDC) в своите корпоративни баланси. Бизнесът използва крипто активи за диверсификация на паричните си резерви, за разплащания с международни контрагенти и за получаване на плащания от клиенти в цял свят с минимални такси.

Въпреки реалното присъствие на криптовалутите в икономиката обаче, счетоводното законодателство в България (Законът за счетоводството, НСС и МСФО) все още не съдържа изричен стандарт, посветен на виртуалните валути. Това създава сериозни методически затруднения и данъчни рискове за фирмите. Как да се класифицират крипто активите в баланса? Как да се осчетоводяват покупките, продажбите и замяната? Как се облагат с корпоративен данък и какво е ДДС третирането? В това изчерпателно ръководство ще разгледаме подробно действащите правила за счетоводство на криптовалути в България.

1. Класификация на криптовалутите според счетоводните стандарти (МСС и НСС)

Поради липсата на специфичен стандарт, счетоводното отчитане на криптовалутите се базира на тълкувания на Комитета за разяснения на МСФО (IFRIC) и общите правила за класификация на активите. Тъй като виртуалните валути не са емитирани от централна банка и нямат статут на законно платежно средство, те НЕ могат да бъдат отчитани като парични средства или парични еквиваленти в баланса.

В зависимост от целта на придобиване и бизнес модела на компанията, криптовалутите се класифицират по един от следните два начина:

• Като нематериални дълготрайни активи (НДА): Прилага се МСС 38 (Нематериални активи) или СС 21 (Нематериални активи). Това е стандартният модел за компании, които купуват криптовалути с цел дългосрочно държане за запазване на стойността или капиталова печалба. При този модел активите се заприходяват по цена на придобиване, не се амортизират (тъй като имат неопределен полезен живот), но подлежат на задължителен периодичен тест за обезценка в края на всяка финансова година.
• Като материални запаси (Стоки): Прилага се МСС 2 (Материални запаси) или СС 2 (Отчитане на материалните запаси). Този модел е приложим за фирми, чиято основна дейност е покупко-продажба на криптовалути (крипто брокери, инвестиционни посредници, активни трейдъри). При тях активите се третират като стоки, държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, и се оценяват по по-ниската от доставната им стойност и нетната им реализируема стойност.

2. Счетоводни записвания и практическо отчитане на трансакциите

Счетоводното отразяване изисква дефиниране на аналитични сметки за проследяване на салдата по различните видове токени и портфейли (hot wallets, cold storage или акаунти в крипто борси). Основните операции се отчитат по следния начин:

А. Закупуване на криптовалута с фиатни пари (BGN, EUR, USD)

При покупка активът се заприходява по реалната му цена на придобиване, включително таксите за трансакцията:

Дебит сметка 219 (Други нематериални дълготрайни активи) или Дебит сметка 304 (Стоки) / Кредит сметка 503 (Разплащателна сметка в евро/валута)

Б. Продажба на криптовалута срещу фиатни пари

При продажба се отчитат приходите от продажбата и се изписва отчетната стойност на актива:

Дебит сметка 503 (Разплащателна сметка) / Кредит сметка 709 (Други приходи от дейността)
И едновременно с това се отразява изписването на актива:
Дебит сметка 709 (Други приходи от дейността) / Кредит сметка 219 (Други нематериални активи) или 304 (Стоки)

В. Замяна на една криптовалута за друга (Крипто-към-Крипто)

В практиката обменът на BTC за ETH или USDT е много чест. Важно е да се знае, че за целите на счетоводството и данъците в България, обмяната на крипто-към-крипто е бартерна сделка. Тя представлява продажба на един актив и покупка на друг. При всяка такава замяна се реализира данъчно събитие (печалба или загуба), което трябва да се остойности в евро по пазарния курс на активите към датата на сделката.

3. Годишно приключване, обезценка и преоценка

В края на годината предприятията трябва да отразят промените в стойността на крипто активите. Ако се прилага моделът на цената на придобиване по МСС 38, при спад на пазарната цена под отчетната стойност се отчита обезценка като текущ счетоводен разход:

Дебит сметка 699 (Други извънредни разходи) / Кредит сметка 219 (Други нематериални активи)

Ако цената се покачи над цената на придобиване, счетоводна печалба не се признава в отчета за приходите и разходите, освен ако фирмата не е избрала модела на преоценка (където повишението се отразява в преоценъчен резерв в собствения капитал). Това изисква внимателно планиране на счетоводната политика на фирмата.

4. Данъчно облагане по ЗКПО: Данък върху крипто печалбите

Печалбите на дружествата от трансакции с криптовалути се облагат по общия ред на ЗКПО с 10% корпоративен данък. Облагаемият резултат се формира на база реализираните финансови приходи и разходи през годината. Важно е да се отбележи:

• Данъчно събитие възниква само при реализиране на сделка – продажба за фиатни пари или замяна на активи. Хартиената (нереализирана) печалба от поскъпване на криптовалутата, държана в портфейла, не се облага.
• Загубите от продажба на криптовалути са данъчно признати разходи и намаляват общата облагаема печалба на фирмата за годината.
• За определяне на отчетната стойност при продажба на части от активите се използват методите FIFO (първи влязъл – първи излязъл) или среднопретеглена стойност.

5. Специфики по ЗДДС: Решението Hedqvist на Съда на ЕС

Третирането на криптовалутите по ЗДДС е изцяло подчинено на практиката на Съда на Европейския съюз. В историческото си решение по делото C-264/14 (Hedqvist), Съдът постанови, че трансакциите по обмяна на традиционни валути срещу виртуални валути (и обратно) представляват доставка на услуги, които попадат в обхвата на освободените доставки (подобно на сделките с чуждестранни валути, акции и финансови инструменти).

В резултат на това:

1. Българските фирми не начисляват ДДС при продажба на криптовалути.
2. Въпреки че са освободени, тези сделки влияят върху правото на фирмата на данъчен кредит за общите ѝ административни разходи (наеми, ток, консултантски услуги), като налагат изчисляването на коефициент за частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС.

6. ЗМИП задължения и Регламентът MiCA през 2026 г.

С оглед на сигурността и мерките срещу прането на пари, държавата налага строг контрол. Фирмите, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути или попечителски услуги за портфейли, трябва да бъдат вписани в публичния регистър на НАП преди започване на дейност и да спазват изискванията на ЗМИП за идентификация на клиентите.

Освен това, през 2026 г. в пълна сила действа европейският регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets). MiCA въвежда единни правила за емитирането на крипто активи и регулира дейността на доставчиците на крипто услуги в ЕС, което значително повишава правната сигурност за корпоративния сектор.

7. Често задавани въпроси (FAQ)

Въпрос 1: Трябва ли фирмата да плаща данък, ако просто държи Биткойн в портфейла си и цената му се е повишила двойно през годината?
Не. Докато криптовалутата не бъде продадена или заменена за друг актив, няма реализирано данъчно събитие. Нереализираното поскъпване е само хартиена печалба и не подлежи на корпоративно облагане.

Въпрос 2: Как се отразява копаенето (mining) на криптовалути в счетоводството?
Копаенето е производствена дейност. Изкопаните криптовалути се заприходяват като собствена продукция. Себестойността им се формира от преките разходи – електроенергия, данъчна амортизация на копаещия хардуер (ASIC/GPU), наеми на помещения и заплати на технически персонал.

Въпрос 3: Може ли компания да плаща заплати на служителите си в криптовалута?
В България Кодексът на труда изисква трудовите възнаграждения да се изплащат в официалното платежно средство – евро. Изплащането на заплати в криптовалута директно по трудов договор е незаконно. Възможно е единствено изплащането на бонуси или сключването на B2B договори за услуги с изпълнители, където плащането е договорено в крипто.

Въпрос 4: Какви документи са необходими за доказване на покупната цена на криптовалутите при проверка от НАП?
Фирмата трябва да разполага с банкови извлечения за трансфера на фиатни пари към борсата, извлечения от профила в крипто борсата (transaction history), показващи датата, часа, количеството и цената на покупката, както и счетоводна справка за превалутирането в евро по курса на БНБ.

Въпрос 5: Как се третират плащанията от клиенти в крипто за реални стоки и услуги?
Ако клиент плати в крипто за покупка на стока, трансакцията се отчита като продажба на стока срещу придобиване на крипто актив. ДДС се начислява върху пазарната стойност на продадената стока в евро. Криптовалутата се заприходява по пазарния ѝ курс в момента на трансакцията.

Въпрос 6: Какво представлява тестът за обезценка на крипто активи в края на годината?
Това е оценка на пазарната стойност на криптовалутата към 31 декември. Ако текущата пазарна цена е по-ниска от балансовата стойност, с която е заприходена, разликата се отразява като разход от обезценка на нематериални активи в отчета за приходите и разходите.

Въпрос 7: Има ли ограничения за трансакциите с криптовалути в брой?
Да. В България плащанията в брой са ограничени до 5 112,92 евро. Всяка сделка на стойност над този лимит трябва да премине по банков път, включително и сделките с криптовалути с физически лица.

Въпрос 8: Как се отчитат стейбълкойни (USDT, USDC)?
Въпреки че стейбълкойните са обвързани с щатския долар, те все още се класифицират като крипто активи (нематериални активи или стоки) за счетоводни цели, тъй като не са законно платежно средство. Счетоводното им третиране е аналогично на това на Биткойн.

Заключение: Защо ви е нужен счетоводител с опит в блокчейн активите?

Счетоводното отчитане на криптовалути изисква не само дълбоки познания по националните и международни счетоводни стандарти, но и отлично разбиране на принципите на блокчейн технологиите – как работят крипто борсите, как се проследяват трансакциите в блокчейн мрежите и как се четат извлеченията от портфейли.

Всяка пропусната трансакция или грешно класифициран актив може да доведе до сериозни данъчни корекции, глоби от НАП и загуба на право на данъчен кредит. Нашата счетоводна къща разполага със специализиран екип с богат практически опит в счетоводството на крипто активи и блокчейн компании. Свържете се с нас, за да гарантирате данъчното спокойствие на вашия бизнес.