Авансов данък върху доходи от наем в България: Правила, изчисления и декларация по чл. 55 (Пълно ръководство)

Авансов данък върху доходи от наем в България: Правила, изчисления и декларация по чл. 55 (Пълно ръководство)

1. Въведение: Какво представлява авансовият данък върху доходи от наем?

Отдаването на недвижим имот под наем в България е популярен начин за генериране на пасивни доходи. Въпреки това, тези доходи подлежат на строго регулиране от Закона за данъците върху доходи на физическите лица (ЗДДФЛ). Едно от най-важните задължения, свързани с този тип доход, е декларирането и плащането на авансов данък през годината.

Правилата за удържане и внасяне на авансовия данък варират значително в зависимост от това дали наемателят е фирма (юридическо лице/самоосигуряващо се лице) или физическо лице. Непознаването на тези правила често води до забавяне на плащанията, неправилно попълнени декларации и глоби от Националната агенция за приходите (НАП). В това практическо ръководство ще разгледаме всички детайли за авансовия данък върху наемите през 2026 г., придружени с примери и актуални срокове.

2. Кой е длъжен да удържа и внася авансовия данък?

Законодателството разграничава две основни хипотези в зависимост от субектите по договора за наем:

Хипотеза А: Наемателят е фирма, а наемодателят е физическо лице

Когато платецът на дохода (наемателят) е предприятие или самоосигуряващо се лице, фирмата е изцяло отговорна за изчисляването, удържането, декларирането и внасянето на авансовия данък в бюджета. Наемодателят (физическото лице) получава чистата сума на наема, след като данъкът вече е удържан.

Хипотеза Б: Наемателят е физическо лице, а наемодателят е физическо лице

Когато и двете страни по договора са физически лица, фирмата наемател не съществува. В този случай наемодателят е длъжен сам да изчисли, декларира с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и внесе авансовия данък по сметката на НАП.

Хипотеза В: Договори между фирми (B2B)

Когато и наемателят, и наемодателят са фирми, не се прилагат разпоредбите за авансов данък по ЗДДФЛ. Трансакцията се отчита по стандартния ред на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и ЗДДС (чрез фактуриране).

3. Формула за изчисление: Нормативно признати разходи

Данъчната основа за облагане на доходите от наем на физически лица не е брутната сума по договора за наем. Законът предоставя облекчение под формата на нормативно признати разходи за дейността, които са в размер на 10% (съгласно чл. 31 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка е плоска – 10%.

Формулата за изчисляване на дължимия авансов данък е следната:

  1. Нормативно признати разходи (10%): Брутен наем × 10%
  2. Облагаем доход (Данъчна основа): Брутен наем − Нормативно признати разходи
  3. Дължим авансов данък (10%): Облагаем доход × 10%
  4. Чиста сума за изплащане (нето): Брутен наем − Дължим авансов данък

Практически пример:

Да вземем за пример брутен месечен наем по договор в размер на 1 000 евро:

  • Нормативно признати разходи: 1 000 евро × 10% = 100 евро.
  • Данъчна основа (облагаем доход): 1 000 евро − 100 евро = 900 евро.
  • Дължим авансов данък: 900 евро × 10% = 90 евро.
  • Чиста сума за плащане на наемодателя: 1 000 евро − 90 евро = 910 евро.

4. Деклариране и плащане: Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ

Авансовият данък се декларира на тримесечна база с Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (Образец 4001). Сроковете за подаване на декларацията и внасяне на данъка са:

  • Първо тримесечие (януари – март): до 30 април.
  • Второ тримесечие (април – юни): до 31 юли.
  • Трето тримесечие (юли – септември): до 31 октомври.
  • Четвърто тримесечие (октомври – декември):
    • По общия закон авансов данък за четвъртото тримесечие не се удържа от фирмата наемател, а наемодателят го декларира и плаща сам с Годишната данъчна декларация по чл. 50 до 30 април на следващата година.
    • Изключение (актуално за 2026 г.): Наемодателят може писмено да декларира пред фирмата наемател, че желае удържането на авансов данък и за четвъртото тримесечие. В този случай фирмата удържа данъка и го декларира по чл. 55 в срок до 31 януари на следващата година.

5. Сметки за изплатени суми и Служебни бележки

Когато наемателят е фирма, при всяко плащане на наема тя е задължена да издаде следните документи съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ:

  • Сметка за изплатени суми: Документ, който отразява брутния наем, нормативно признатите разходи, удържания данък и нетната сума.
  • Служебна бележка: Удостоверява удържания и внесен в бюджета авансов данък. Тези документи се предоставят на наемодателя физическо лице, за да ги използва при попълване на своята годишна данъчна декларация.

Допълнително, фирмата платец е длъжна до 28 февруари на следващата година да подаде в НАП Декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която описва изплатените през годината доходи на физически лица, включително сумите за наем и удържания данък.

6. Таблица за бърза справка за срокове и задължения

Период Срок за подаване на декларация (чл. 55) Срок за плащане на данъка Забележка
I Тримесечие До 30 април До 30 април Удържа се задължително от фирмата
II Тримесечие До 31 юли До 31 юли Удържа се задължително от фирмата
III Тримесечие До 31 октомври До 31 октомври Удържа се задължително от фирмата
IV Тримесечие До 31 януари (следваща година) До 31 януари (следваща година) Удържа се от фирмата само при писмено съгласие на наемодателя

7. Често задавани въпроси (FAQ)

Въпрос 1: Трябва ли да удържам данък, ако наемам офис от друга фирма?
Не. Когато наемодателят е юридическо лице (фирма), той издава фактура за наема, и вие плащате пълната сума. Авансов данък се удържа само когато наемодателят е физическо лице.

Въпрос 2: Какво се случва, ако наемодателят е чуждестранно физическо лице?
Ако наемодателят е чуждестранно физическо лице, доходът му от наем на имот в България подлежи на облагане с 10% окончателен данък. Фирмата наемател удържа и внася данъка по същия начин, но се прилагат правилата на спогодбите за избягване на двойното облагане (СИДОД), ако има такива.

Въпрос 3: Задължително ли е удържането на данък през четвъртото тримесечие?
Не, то е опционално. Фирмата може да удържи данъка за Q4 само ако наемодателят изрази писмено съгласие за това преди плащането. В противен случай наемодателят сам плаща този данък с годишната си декларация.

Въпрос 4: Какво се случва, ако наемът се плаща в брой?
Ако наемът се плаща в брой, фирмата наемател не е длъжна да издава фискален бон от касов апарат, тъй като не извършва продажба. Наемодателят обаче трябва да подпише разписка за получената сума, а Сметката за изплатени суми служи като официален разходен документ.

Въпрос 5: Може ли наемодателят сам да си плаща данъка, въпреки че наемателят е фирма?
Не. Законът задължава фирмата наемател да удържа и внася данъка за първите три тримесечия. Прехвърлянето на това задължение върху физическото лице е нарушение на данъчното законодателство.

Въпрос 6: Къде се внася удържаният авансов данък?
Данъкът се внася по банковата сметка за данъци на териториалната дирекция на НАП по регистрация на фирмата наемател (платеца на дохода).

Въпрос 7: Какъв е срокът за подаване на декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ?
Декларацията по чл. 73, ал. 1 се подава по електронен път до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на доходите.

Въпрос 8: Какви са глобите за неподаване на декларация по чл. 55 в срок?
Санкцията за неподаване на декларацията по чл. 55 в срок е в размер до 255.65 евро за първо нарушение, а при повторно нарушение — до 511.29 евро. Допълнително се начисляват лихви за забава върху невнесения данък.

8. Заключение

Правилното администриране на доходите от наем изисква прецизно счетоводство, спазване на тримесечните срокове за Декларация 55 и коректно изготвяне на Сметки за изплатени суми. За фирмите наематели това е рутинно, но задължително счетоводно действие, чието проспиване води до данъчни глоби.

Нашият екип предлага пълно счетоводно обслужване, включително изготвяне на сметки за изплатени суми, деклариране по чл. 55 и годишно отчитане по чл. 73 за вашите договори за наем. Свържете се с нас за професионално съдействие.