• Максимален осигурителен доход се променя от 2 400 лв. на 2 600 лв.;

• Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г. и тези, които са започнали дейност през 2014 и 2015 г. се определя на 420 лв.;

• Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които са упражнявали дейност през 2013 г. се определя съобразно облагаемия им доход за 2013 г., както следва:
- до 5 400 лв. – 420 лв.;
- от 5 400,01 лв. до 6 500 лв. – 450 лв.;
- от 6 500,01 лв. до 7 500 лв. – 500 лв.;
- над 7 500 лв. – 550 лв.

• Минимален осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители – 300 лв.

• Минималната работна заплата се променя от 340 лв на 360 лева от 01.01.2015 г., а от 01.07.2015 г. предстой да се увеличи на 380 лв.

• Промените в ЗДДС засягат основно предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на крайните потребители. Тези услуги следва да се облагат с ДДС в страната, в която е установен данъчно незадълженото лице – клиента. За да се избегне необходимостта от регистрация по ДДС във всяка държава членка относно тези доставки, доставчиците ще могат да ползват специален режим за деклариране чрез информационната система MOSS, след като подадат заявление за това.

• Годишните данъчни декларации вече могат да се подават по електронен път само с ПИК код издаден от НАП.

• Обезщетението за майчинство не се променя остава 340 лв. Промените засягат начина на изчисление на дохода, който е получавала майката преди излизане по майчинство – от 18 месеца се увеличава на 24 месеца.

• Въведена е нова електронна система за подаване на болнични листове от лекарите към НОИ. Това в никакъв случай не освобождава служителите от задължението им да представят болничен лист – копие на работодателя. Смята се, че с въвеждането на електронната система ще се ускори обработката на болничните листове.

• В срок до 31.01.2015 година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на самоосигуряването си. Декларацията за самоосигуряване може да се подаде лично в НАП или чрез упълномощено лице, а също така и по пощата с обратна разписка.

Счетоводни услуги в България

Счетоводни услуги в България

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Според Чл. 156 при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.