documents

Много са случаите, в които майки докато са в отпуск за отглеждане на дете до навършването на 2 годишна възраст считано очакват и своето второ дете.

В тези случаи майките се интересуват от това какви документи трябва да подадат до своя работодател и как е регламентирано изплащането на обезщетението за първото дете до навършването му на 2 години.

Други засягани въпроси са:
Достатъчно ли е болничния за 45 дни преди раждането да се даде на работодателя, за да се отрази коректно майчинството?
Болничния лист прекъсва ли автоматично отпуската ми за отглеждане на първото дете или трябва да подам и някаква декларация?

Друг важен въпрос е спира ли се изплащането на обезщетението за първото дете до навършването му на 2 години?

Ето тук накратко разясняваме точно тази ситуация:

Болничният лист е акт, който се издава от наблюдаващия лекар от Женска консултация за отпуск за временна неработоспособност поради бременност и с издаването му се прекъсва отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ, който работодателят Ви е разрешил, Вие ползвате и за този период се изплаща парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО.

Прекъснатият отпуск за отглеждане на малко дете е промяна в обстоятелствата, която води до спиране изплащането на паричното обезщетение на основание чл. 53 от КСО и от този ден възниква правото Ви на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 от КСО до навършване на 2 годишна възраст на детето.

За правилно изплащане на дължимото парично обезщетение е необходимо да се подадат следните документи:
1. В тридневен срок от началото на болничния лист за 45 календарни дни осигурителят да представи в съответното за него ТП на НОИ удостоверение, приложение № 10 за промяна в обстоятелствата, прекратен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, водеща до спиране на изплащаното обезщетение на основание чл. 53 от КСО считано от началната дата на болничния лист.
2. За изплащане на парично обезщетение в нормативно определените срокове осигурителят представя удостоверение, приложение № 9 към болничния лист с причина “14-Бременност”.
3. За изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 от КСО в нормативно определените срокове осигурителят представя удостоверение, приложение № 10, въз основа на представено при него Ваше заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 от КСО, считано от началната дата на болничния лист/Приложение № 8.

При тези обстоятелства за определяне на дължим размер дневно парично обезщетение за нововъзникналия риск “Бременност и раждане” ще бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО, При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

В случай че бъде издаден болничен лист с причина “Общо заболяване” преди настъпване правото Ви на болничен лист за 45 календарни дни преди определената дата за раждане /термин/ с причина “Бременност” гореизброените действия са същите, но тогава разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО не може да бъде приложена.

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Според Чл. 156 при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

Според Кодекса на труда, чл. 70, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

Важна част е при сключването на договора със срок на изпитване е да се споменат някои характеристики:

- В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
- През времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателния трудов договор.
- В изпитателния срок не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
- За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Прекратяването на договора със срок за изпитване се регламентира съгласно чл.
71 от Кодекса на труда:

- до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие;
- трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.