Документите за установяване на осигурителен стаж (УП-3) и осигурителен доход (УП-2) се издават безплатно от счетоводството на фирмата съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.

Тези документи се изготвят от счетоводството в срок от 30 дни след прекратяване на трудовия договор на служителя. А в случай, че е постъпило искане от страна на служителя срока за издаване 14 дневен от датата на подаденото искане. Затова е важно да се знае, че никой не може да ви откаже да ви бъдат издадени тези документи и всеки е длъжен да спазва установените по закон срокове.

В случай, че фирмата, в която сте работили е прекратила дейност от НОИ могат да ви издадат документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

Един от най-често задаваните въпроси в областта на счетоводството е след регистрацията на фирма ЕООД / ООД как следва да се осигуряват собствениците/съдружниците.

Осигуряване на управител в ЕООД

Когато към документите за регистрация на фирмата е приложен договор за управление и контрол със собственика на фирмата и е уговорено възнаграждение, то следва същия да се осигурява по ДУК върху минималния осигурителен праг за съответната икономическа дейност.
В другия случай, когато управителя и едноличния собственик на ЕООД са едно и също лице и няма сключен договор за управление и контрол с вписано възнаграждение има два варианта за осигуряване:
- Като управител по договор за управление и контрол върху минималния осигурителен праг за икономическата дейност или
- Като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход 460 лв. до максималния осигурителен доход – 2 600 лв.

Осигуряване на съдружник в ООД

Ако съдружник има сключен договор за управление и контрол и упражнява дейност, различна от управлението, за която ще получава възнаграждение, следва да се осигурява на две основания – веднъж като управител и втори път като самоосигуряващо се лице.
Ако съдружник не е вписан като управител, то същия може да бъде осигурен по трудов договор или ако упражнява трудовата си дейност без сключен трудов договор се осигурява като самоосигуряващо се лице.

На сайта на НАП са публикувани нови образци на следните документи:

- Справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ;
- Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ;
- Служебна бележка по чл. 45, ал. 4, от ЗДДФЛ;
- Служебна бележка за доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ;
- Служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ;
- Служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ и
- Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и приложения.

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Според Чл. 156 при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

Според Кодекса на труда, чл. 70, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

Важна част е при сключването на договора със срок на изпитване е да се споменат някои характеристики:

- В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
- През времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателния трудов договор.
- В изпитателния срок не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
- За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Прекратяването на договора със срок за изпитване се регламентира съгласно чл.
71 от Кодекса на труда:

- до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие;
- трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица са:

- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация;
- Лицата , упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители.

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат в НАП декларация по образец за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност в 7 – дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 420,00 лв. Изключение са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, за които минималния месечен размер на осигурителния доход е 240,00 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 2 400,00 лв.

Важно е да се отбележи, че декларацията се попълва с адрес по лична карта на лицето и се подава в Териториална дирекция на НАП по този адрес.

След като подадат декларация за самоосигуряване, лицата са задължени да подават декларация образец 1 до 25-о число число на месеца, следващ месеца, за който е подадена декларацията, и съответно да внасят задълженията си към НАП по ЕГН. Декларация образец 6 се подава веднъж годишно в срок до 30 април на календарна година, следваща годината за която се подава декларация.

Самоосигуряващите се лица също така подават декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за окончателния размер на осигурителния доход.

Съгласно ЗДДС лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 5.

Разходите за гориво за лек автомобил се квалифицират като разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация. Тези разходи се третират в зависимост от това за каква дейност е използвано горивото:

1. Когато горивото е използвано за извършване на основната дейност на фирмата, то се признава за данъчните цели и не подлежи на облагане с данък върху разходите. Дейности, които попадат в тази категория, са охранителна, транспортна или таксиметрова дейност.

2. Когато горивото се използва за управленската дейност на фирмата, разходите не подлежат на облагане с ДДС съгласно чл. 70, ал.1, т. 3 от ЗДДС и се облагат с данък 10% съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО.

3. Когато горивото се използва за основната и за управленската дейност на фирмата, данъчната основа на разходите се определят на база изминати километри за съответната дейност за календарната година.

4. Разходите по експлоатация, ремонт и поддръжка на леките автомобили, използвани за представителни цели като делови срещи, развлекателни мероприятия и други, се облагат с 10% данък съгласно ЗКПО.

Фирмите, които извършват представителни разходи, подлежат на облагане с 10%.

За представителни разходи се считат:

- Разходи, свързани с дейността на фирмата, като например: организиране на бизнес мероприятия, закупуването на храни и напитки, организиране на фирмено парти, закупуване на букети и подаръци и други.

- Социални разходи за персонала и лицата, наети на договор за управление и контрол, например: допълнително доброволно осигуряване, ваучери за храна и др.

- Разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства за осъществяване на управленска дейност.

Съгласно ЗКПО представителните разходи се облагат с 10% върху общата им стойност като данъкът се декларира и плаща с приключването на финансовата година на фирмата.

Важно е да се отбележи, че организирането на конгреси, пресконференции и други от този тип мероприятия не попадат в режима на облагането.

От месец септември 2014 г. заработи обновената система на търговския регистър, която предлага допълнителни удобства на потребителите. Най-значимата промяна е възможността търговският регистър да се ползва свободно от чужденци, тъй като в системата е добавена функция за смяна на езика и вече е достъпна на английски език. Това значително ще улесни чуждестранните собственици на фирми и физически лица, които по-лесно ще могат да извършват проверки и да търсят информация в сайта на brra.bg.

Съгласно чл. 25, ал.3 от Законa за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) работодателите се задължават да осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.

Службите по трудова медицина консултират и подпомагат работодателите в планирането и организирането на дейностите за осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд. За повече информация се свържете с нас.

Искате да започнете бизнес в България? Заложете на сигурния старт като се доверите на нашия екип от професионалисти. Ние предлагаме консултантски услуги, за да отговорим на Вашите въпроси и да ви помогнем да реализирате своите идеи. На нашите нови клиенти предлагаме преференциална цена за консултантски услуги и абонаментно счетоводно обслужване.
Свържете се с нас, за да научите повече за нашата специална оферта.

Задължителна регистрация – чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Задължението за регистрация възниква, когато данъчно задължено лице достигне облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период от 12 последователни месеца преди текущия месец.

Задължителна регистрация за доставка на стоки с монтаж и инсталиране – чл. 97, ал.1 от ЗДДС. Един човек, който е установен в друга държава-членка и извършва облагаеми доставки на стоки, които са сглобени или инсталирани на територията на страната от или за сметка на това лице. Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

Задължителна регистрация в случай на дистанционни продажби на стоки – чл. 98 от ЗДДС.
Всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната при условията на дистанционни продажби, се регистрира на това основание. Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие и оборот от 70 000 лева.

Задължителна регистрация в случай на вътреобщностно придобиване ВОП – чл. 99 от ЗДДС.
Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лева. Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие.

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване – чл. 10, ал.1 от ЗДДС.
Регистрацията по ЗДДС е задължителна за всяко лице, което в случай на доставка на стоки или услуги (чл. 10, ал. 1 от Закона за ДДС) придобива стоки. Тази регистрация се извършва чрез подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок.

Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната – чл. 101 от ЗДДС.
Този вид регистрация не се прилага за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета от ЗДДС, доколкото е налице специфична процедура за регистрация. Задължението за регистрация възниква не по-късно от 14 дни преди датата на възникване на данъчното събитие.