Регистрация на фирма

Регистрацията на нова фирма отнема от 1 до 4 работни дни – това включва изготвянето на необходимите документи за подаване в Търговския регистър (в случай че сте ни предоставили предварително необходимата ни информация) и входирането им в Търговския регистър за тяхната обработка.

Регистрация по ДДС

Регистрацията по ЗДДС на фирма е безплатна услуга, като документите ви могат да
бъдат подадени онлайн, в случай че ни упълномощите за това.
Важно условие при регистрация на вашата фирма по ЗДДС е представляващия на фирмата да няма големи данъчни задължения, защото това може да бъде предпоставка да ви откажат регистрацията.
Срокът за регистрация на фирма по ЗДДС отнема 14 работни дни от датата на подаденото заявление за регистрация.
Срок за подаване на месечна декларация по ДДС – Подаването на месечната декларация по ДДС е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Необходимост от касов апарат

Фирмите, които извършват продажби на стоки или услуги в брой са задължени да имат регистриран касов апарат с осъществена връзка с НАП.
Дистанционната връзка между фискалното устройство и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на избран от фирмата мобилен оператор по изградена VPN мрежа.
Задължително се издава касова бележка за всяка продажба по: чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път; по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените по банков път. В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.

Публикуване на Годишни финансови отчети

Сроковете за обявяване на ГФО в Търговският регистър са:
1. едноличните търговци – в срок до 31 май;
2. дружествата с ограничена отговорност – в срок до 30 юни;
3. всички други търговци по смисъла на Търговския закон – в срок до 31 юли.
Държавната такса за публикуване на ГФО е 40лв., а ако това стане по електронен път тя е 20лв.
Необходимите документи са: Заявление за обявяване на годишен финансов отчет по образец (Г2), счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал, приложение – Счетоводна политика ; Протокол-решение за одобрения годишен финансов отчет; Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР (подписана от заявителя) и документ за внесена държавна такса.

Минимален осигурителен доход – 420 лв., с изключение на земеделските производители и тютюнопроизводителите, за които е 300 лв.

Максимален осигурителен доход – 2600 лв.

Минимална работна заплата – 420 лв.

Срок за внасяне на осигурителни и здравни вноски – Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Представителни разходи

Това са разходи, извършени за представителни и развлекателни цели като: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятие, екскурзии и други.
Представителните разходи подлежат на облагане с данък върху разходите 10%.

Корпоративен данък (данък печалба)

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.
На основание чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Авансовите вноски могат да бъдат месечни или тримесечни в зависимост от прогнозната данъчна печалба за текущата година, която е заявило данъчно задълженото лице в годишната си данъчна декларация за предходната година.
Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 млн. лв., а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

Считано от 01.01.2016 г. минималната работна заплата за страната се променя от 380 лв. на 420 лв. Следващото увеличение на минималната работна заплата се предвижда да стане от 01.01.2017 г. – 460 лв.

Размерът на максималния осигурителен доход се запазва в размер на 2600 лв.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до 2-годишна възраст се запазва в размер на 340 лв.

Средномесечният доход на член от семейството считано от 01.01.2016 г. е в размер на 350 лв. Този доход служи за граница за достъп до семейни помощи за деца. От 01.07.2016 г.се предвижда дохода се увеличи на 400 лв.

Семейните помощи за деца са в следните размери:
• 37 лв. за едно дете
• 85 лв. за две деца
• 130 лв. за три деца
• 140 лв. за четири деца, като с увеличаване на броя на децата в семейството, помощта в семейството ще се увеличава с 20 лв.

• Максимален осигурителен доход се променя от 2 400 лв. на 2 600 лв.;

• Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г. и тези, които са започнали дейност през 2014 и 2015 г. се определя на 420 лв.;

• Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които са упражнявали дейност през 2013 г. се определя съобразно облагаемия им доход за 2013 г., както следва:
- до 5 400 лв. – 420 лв.;
- от 5 400,01 лв. до 6 500 лв. – 450 лв.;
- от 6 500,01 лв. до 7 500 лв. – 500 лв.;
- над 7 500 лв. – 550 лв.

• Минимален осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители – 300 лв.

• Минималната работна заплата се променя от 340 лв на 360 лева от 01.01.2015 г., а от 01.07.2015 г. предстой да се увеличи на 380 лв.

• Промените в ЗДДС засягат основно предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на крайните потребители. Тези услуги следва да се облагат с ДДС в страната, в която е установен данъчно незадълженото лице – клиента. За да се избегне необходимостта от регистрация по ДДС във всяка държава членка относно тези доставки, доставчиците ще могат да ползват специален режим за деклариране чрез информационната система MOSS, след като подадат заявление за това.

• Годишните данъчни декларации вече могат да се подават по електронен път само с ПИК код издаден от НАП.

• Обезщетението за майчинство не се променя остава 340 лв. Промените засягат начина на изчисление на дохода, който е получавала майката преди излизане по майчинство – от 18 месеца се увеличава на 24 месеца.

• Въведена е нова електронна система за подаване на болнични листове от лекарите към НОИ. Това в никакъв случай не освобождава служителите от задължението им да представят болничен лист – копие на работодателя. Смята се, че с въвеждането на електронната система ще се ускори обработката на болничните листове.

• В срок до 31.01.2015 година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на самоосигуряването си. Декларацията за самоосигуряване може да се подаде лично в НАП или чрез упълномощено лице, а също така и по пощата с обратна разписка.

Счетоводни услуги в България

Счетоводни услуги в България

Един от най-често задаваните въпроси в областта на счетоводството е след регистрацията на фирма ЕООД / ООД как следва да се осигуряват собствениците/съдружниците.

Осигуряване на управител в ЕООД

Когато към документите за регистрация на фирмата е приложен договор за управление и контрол със собственика на фирмата и е уговорено възнаграждение, то следва същия да се осигурява по ДУК върху минималния осигурителен праг за съответната икономическа дейност.
В другия случай, когато управителя и едноличния собственик на ЕООД са едно и също лице и няма сключен договор за управление и контрол с вписано възнаграждение има два варианта за осигуряване:
- Като управител по договор за управление и контрол върху минималния осигурителен праг за икономическата дейност или
- Като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход 460 лв. до максималния осигурителен доход – 2 600 лв.

Осигуряване на съдружник в ООД

Ако съдружник има сключен договор за управление и контрол и упражнява дейност, различна от управлението, за която ще получава възнаграждение, следва да се осигурява на две основания – веднъж като управител и втори път като самоосигуряващо се лице.
Ако съдружник не е вписан като управител, то същия може да бъде осигурен по трудов договор или ако упражнява трудовата си дейност без сключен трудов договор се осигурява като самоосигуряващо се лице.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица са:

- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация;
- Лицата , упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители.

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат в НАП декларация по образец за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност в 7 – дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 420,00 лв. Изключение са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, за които минималния месечен размер на осигурителния доход е 240,00 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 2 400,00 лв.

Важно е да се отбележи, че декларацията се попълва с адрес по лична карта на лицето и се подава в Териториална дирекция на НАП по този адрес.

След като подадат декларация за самоосигуряване, лицата са задължени да подават декларация образец 1 до 25-о число число на месеца, следващ месеца, за който е подадена декларацията, и съответно да внасят задълженията си към НАП по ЕГН. Декларация образец 6 се подава веднъж годишно в срок до 30 април на календарна година, следваща годината за която се подава декларация.

Самоосигуряващите се лица също така подават декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за окончателния размер на осигурителния доход.