taxes-646512_640

Акцентът през 2016 година свързан с данъчните промени в България несъмнено е въвеждането на данък „Уикенд“, който предвижда ползването на служебни автомобили, имоти и всички служебни вещи, които служат и за лична употреба, да се облагат с данък в размер на 10%. Данъчните основи, върху които се изчислява ставката, са различни в зависимост от използваните вещи съгласно промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Когато става дума за данък върху служебните автомобили, задълженията към държавата ще се делят по равно между работодател и служител или ще се изчисляват чрез пътни листа на база изминати километри за лично ползване. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за служебно, така и за лично ползване, ще се признават за данъчни цели, когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ. Ползването на служебни автомобили за превоз от местоживеенето до местоработата на служителя не може да бъде разглеждано изцяло като стопанска дейност. Данъчните се позовават на практика на Съда на ЕС, според която само организираният транспорт за служителите – по предварително определен маршрут и места за спиране, може да се разглежда за нуждите на икономическата дейност и изключва личното ползване. Това означава, че ползването на служебните коли е възмездна дейност и за нея не може да бъде ползван данъчен кредит, защото придвижването от местоработата до местоживеенето и обратно е само необходимо, но не и определящо обстоятелство за извършването на икономическата дейност. Това правило не се отнася единствено за случаите, когато служителите нямат точно определена месторабота.

В случаите, в които става дума за недвижимите имоти, основата ще зависи от частта, предоставена за лични нужди или от времето, прекарано в имота. Когато данъчната основа за разходите в натура, свързани с недвижимото имущество не може да се разпредели чрез измерване, то общият размер на всички разходи се умножава по съотношението между площта за лично ползване и общата площ на съответното недвижимо имущество или по съотношението между часовете за лично ползване и общите часове.

За останалите вещи като например телефони, компютри и други видове техника, данъчната основа е 20%. Данъчната основа за разходитре в натура, свързани с активи, извън посочените две групи (телефони, компютри и друга техника) е 20% от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основата.

При покупка на стоки или активи, които ще се ползват и за служебни, и за лични цели, задължените по ДДС лица имат възможност или да ги разпределят изцяло към стопанската си дейност, или изцяло в личните си активи, или да ги включат в своята стопанска дейност, но само до степента, до която те са използвани като такива.

При едновременно ползване дължимият при придобиването данък добавена стойност се приспада частично, защото в противен случай регистрираните по ДДС придобиват неоснователни предимства.

Когато данъчно задълженото лице закупи дадена стока и я запази в частното си имущество, макар и да я ползва едновременно за икономическата си дейност, не се начислява ДДС. Това означава, че например за автомобил, за покупката на който не е приспаднат данъчен кредит, не трябва да се включват разходи за изхабяването му.

Когато данъчно задълженото лице остави покупката в своите фирмени активи, но използва част от активите за лични нужди, тази част не попада в приложното поле на системата върху добавената стойност. Ако дадена стока се използва и като служебен актив, и за лични нужди, то частта, ползвана за различни от икономическата дейност цели, се приравнява на възмездна доставка и за нея се дължи ДДС.

Важно е да се спомене, че данък уикенд влиза в сила със задна дата – от 1 януари 2016 година.
Данъкът подлежи на деклариране и се внася веднъж годишно – в срок до 31 март на следващата календарна година.

Регистрация на фирма

Регистрацията на нова фирма отнема от 1 до 4 работни дни – това включва изготвянето на необходимите документи за подаване в Търговския регистър (в случай че сте ни предоставили предварително необходимата ни информация) и входирането им в Търговския регистър за тяхната обработка.

Регистрация по ДДС

Регистрацията по ЗДДС на фирма е безплатна услуга, като документите ви могат да
бъдат подадени онлайн, в случай че ни упълномощите за това.
Важно условие при регистрация на вашата фирма по ЗДДС е представляващия на фирмата да няма големи данъчни задължения, защото това може да бъде предпоставка да ви откажат регистрацията.
Срокът за регистрация на фирма по ЗДДС отнема 14 работни дни от датата на подаденото заявление за регистрация.
Срок за подаване на месечна декларация по ДДС – Подаването на месечната декларация по ДДС е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Необходимост от касов апарат

Фирмите, които извършват продажби на стоки или услуги в брой са задължени да имат регистриран касов апарат с осъществена връзка с НАП.
Дистанционната връзка между фискалното устройство и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на избран от фирмата мобилен оператор по изградена VPN мрежа.
Задължително се издава касова бележка за всяка продажба по: чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път; по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените по банков път. В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.

Публикуване на Годишни финансови отчети

Сроковете за обявяване на ГФО в Търговският регистър са:
1. едноличните търговци – в срок до 31 май;
2. дружествата с ограничена отговорност – в срок до 30 юни;
3. всички други търговци по смисъла на Търговския закон – в срок до 31 юли.
Държавната такса за публикуване на ГФО е 40лв., а ако това стане по електронен път тя е 20лв.
Необходимите документи са: Заявление за обявяване на годишен финансов отчет по образец (Г2), счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал, приложение – Счетоводна политика ; Протокол-решение за одобрения годишен финансов отчет; Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР (подписана от заявителя) и документ за внесена държавна такса.

Минимален осигурителен доход – 420 лв., с изключение на земеделските производители и тютюнопроизводителите, за които е 300 лв.

Максимален осигурителен доход – 2600 лв.

Минимална работна заплата – 420 лв.

Срок за внасяне на осигурителни и здравни вноски – Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Представителни разходи

Това са разходи, извършени за представителни и развлекателни цели като: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятие, екскурзии и други.
Представителните разходи подлежат на облагане с данък върху разходите 10%.

Корпоративен данък (данък печалба)

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.
На основание чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Авансовите вноски могат да бъдат месечни или тримесечни в зависимост от прогнозната данъчна печалба за текущата година, която е заявило данъчно задълженото лице в годишната си данъчна декларация за предходната година.
Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 млн. лв., а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

liquidation

Ликвидацията е процедура, при която фирма се прекратява и се заличава от Търговския регистър.
Има два вида ликвидация в практиката – доброволна и принудителна ликвидация.
По-често срещаният вид ликвидация е доброволната, при която съдружниците на фирмата решават да предприемат процедура по ликвидация на дружеството. А принудителната ликвидация се отличава с това, че се отваря произвоство по несъстоятелност. Ликвидацията е продължителен процес като може да отнеме повече от 6 месеца.

Прървият етап е прекратяването на дейността на фирмата. Това става с взето решение от едноличният собственик/съдружниците на фирмата. Представителите на фирмата не трябва да забравят, че започването на процедура по ликвидация и прератяване на дейността й, задълженията за подаване на годишни декларации, декларации по ЗДДС и други не отпадат. Важно е да се подчертае това, защото в противен случай на фирмата ще бъдат наложени глоби.

При стартиране на процедурата по ликвидация на фирмата е добре да се обърнете към специалист – адвокат, за да не си навлечете излишни главоболия при подготовката на документите.

Първоначално трябва са се проведе Общо събрание и да се вземе решение за прекратяване на дейността и да се избере ликвидатор. В повечето случаи това е самият управител на фирмата. Също така се определя срок на ликвидацията, който не може да е по-малък от 6 месеца.

След като е взето решението за прекратяване на дейността на фирмата трябва да се уведоми НАП съгласно чл. 77, ал. 1 от ДОПК. От НАП трябва да издадат на фирмата удостоверение в срок от 2 месеца, което да послужи за откриване на процедурата по ликвидация.

На трето място се изготвя от счетоводството на фирмата баланс съгласно счетоводен стандарт СС13, който се прилага към документите на фирмата. След което може да се подаде заявление Б6 в Търговския регистър със съответните приложения към него.

Следващата стъпка е да се отправят покани към кредиторите на фирмата за предявяване на вземанията им за срок не по-малък от 6 месеца. Тази покана следва да се обяви в Търговския регистър със заявление Г1. И от този момент нататък следва към името на фирмата да е вписано, че е в ликвидация в Търговския регистър.

Заличаването на фирмата в Търговския регистър може да стане след като имуществото и активите на кредиторите са уредени, както и задълженията на фирмата към държавните институции.

После се пристъпва към изготвянето на баланс от счетоводството на фирмата и доклад с пояснителни бележки към него. А всички досиета и ведомости за заплати трябва да бъдат предадени на НОИ.

След като се направят тези неща е необходимо да се проведе отново Общо събрание и да се вземат решения за приемането на счетоводния баланс и решение за заличаването на фирмата в Търговския регистър. С тези взети решения фирмата може вече да подаде Заявление А2 в Търговския регистър със съответните приложения към него.

Когато бъдат подадени документите следва да се подаде съгласно чл. 162 от ЗКПО до НАП данъчна декларация за последния данъчен период на фирмата.

Съгласно ЗДДС лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 5.

Разходите за гориво за лек автомобил се квалифицират като разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация. Тези разходи се третират в зависимост от това за каква дейност е използвано горивото:

1. Когато горивото е използвано за извършване на основната дейност на фирмата, то се признава за данъчните цели и не подлежи на облагане с данък върху разходите. Дейности, които попадат в тази категория, са охранителна, транспортна или таксиметрова дейност.

2. Когато горивото се използва за управленската дейност на фирмата, разходите не подлежат на облагане с ДДС съгласно чл. 70, ал.1, т. 3 от ЗДДС и се облагат с данък 10% съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО.

3. Когато горивото се използва за основната и за управленската дейност на фирмата, данъчната основа на разходите се определят на база изминати километри за съответната дейност за календарната година.

4. Разходите по експлоатация, ремонт и поддръжка на леките автомобили, използвани за представителни цели като делови срещи, развлекателни мероприятия и други, се облагат с 10% данък съгласно ЗКПО.

Фирмите, които извършват представителни разходи, подлежат на облагане с 10%.

За представителни разходи се считат:

- Разходи, свързани с дейността на фирмата, като например: организиране на бизнес мероприятия, закупуването на храни и напитки, организиране на фирмено парти, закупуване на букети и подаръци и други.

- Социални разходи за персонала и лицата, наети на договор за управление и контрол, например: допълнително доброволно осигуряване, ваучери за храна и др.

- Разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства за осъществяване на управленска дейност.

Съгласно ЗКПО представителните разходи се облагат с 10% върху общата им стойност като данъкът се декларира и плаща с приключването на финансовата година на фирмата.

Важно е да се отбележи, че организирането на конгреси, пресконференции и други от този тип мероприятия не попадат в режима на облагането.