Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Според Чл. 156 при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

Comments are closed.

Post Navigation