Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Според Чл. 156 при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

Според Кодекса на труда, чл. 70, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

Важна част е при сключването на договора със срок на изпитване е да се споменат някои характеристики:

- В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
- През времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателния трудов договор.
- В изпитателния срок не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
- За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Прекратяването на договора със срок за изпитване се регламентира съгласно чл.
71 от Кодекса на труда:

- до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие;
- трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица са:

- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация;
- Лицата , упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители.

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат в НАП декларация по образец за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност в 7 – дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 420,00 лв. Изключение са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, за които минималния месечен размер на осигурителния доход е 240,00 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 2 400,00 лв.

Важно е да се отбележи, че декларацията се попълва с адрес по лична карта на лицето и се подава в Териториална дирекция на НАП по този адрес.

След като подадат декларация за самоосигуряване, лицата са задължени да подават декларация образец 1 до 25-о число число на месеца, следващ месеца, за който е подадена декларацията, и съответно да внасят задълженията си към НАП по ЕГН. Декларация образец 6 се подава веднъж годишно в срок до 30 април на календарна година, следваща годината за която се подава декларация.

Самоосигуряващите се лица също така подават декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за окончателния размер на осигурителния доход.